13 feb 2006, 21:43

"Вече мъртъв"....

  Poesía
853 0 1
Тази сутрин се събудих
и не усетих празнота.
Усмихнах се на слънцето доволна
погреднах живота през
призмата на радостта...
Тази сутрин нямаше следи
от сълзи по моите очи,
нямаше кръв от сърцето
в мислите ми.
До вчера живях за едно,
но “вече мъртъв” е спомена..
До вчера копнях за едно,
но днес главна героиня,
в красива приказка.
И с Happy end ще завършва
всяка обич, и с красота
любовна ще обгръщам
други нечии ръце.
”Вече мъртъв” е човека,
изкоренил чистата обич
към него от мойто сърце...



10.02.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...