31 jul 2019, 21:54

Вече тъй съм аз сразена

800 3 16

Вече тъй съм аз сразена

 

 

Окъпана в мастилен мрак

по лъч лунен ще се спусна...

При теб ще дойда тайно пак

все тъй влюбена, изкусна...

 

 

Взора ти отне дъха ми,

потрепва зов неустоим...

А лика ти мил, любими

разкри ми свят необозрим...

 

 

Вече тъй съм аз сразена,

ти трън в сърцето ми заби...

На гръдта ти просълзена

аз искам да остана с дни...

 

 

И след часа на утринта

аз пак мислено те галя...

Дали ще може сладостта

с устни в тебе да разпаля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...