Вече тъй съм аз сразена
Вече тъй съм аз сразена
Окъпана в мастилен мрак
по лъч лунен ще се спусна...
При теб ще дойда тайно пак
все тъй влюбена, изкусна...
Взора ти отне дъха ми,
потрепва зов неустоим...
А лика ти мил, любими
разкри ми свят необозрим...
Вече тъй съм аз сразена,
ти трън в сърцето ми заби...
На гръдта ти просълзена
аз искам да остана с дни...
И след часа на утринта
аз пак мислено те галя...
Дали ще може сладостта
с устни в тебе да разпаля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
Силно емоционално! Поздрави, Светле!