Вече знам...

Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.

Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.

Тъй строен, изящен, неизказано мил,

до мене се зарея  волен и лекокрил.

Почти безплътно галеше лицето и косата.

Не тях, а сякаш галеше ми Той Душата.

Не съм видяла, нито чула за такива ласки-

без капчица еротика, но със блажени краски.

Безкрайни бяха, но не се наситих.

Любов такава няма и в мечтите!

Дори и най-обичната между  жените

завиждала ми бе до край на дните си

ако знаеше това, което преживявам -

 Любов несравнима да получавам.

 Снежинка бях в ръцете Му от сладост.

Около нас витаеше очарование и младост.

Докосването Му със устни бе божествено.

Емоциите бликаха тържествено.

Той беше съвършеният Любовник във съня

и Любовта изричаше без глас,

а сякаш каза всички думи на света.

И аз познах какво е да си във екстаз.

Почти невъзможно е да опиша това преживяване,

такава Любов само Бог може да дава...