JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
8 mar 2018, 10:30  

Вече зная 

  Poesía
423 5 9

Честит празник, мамо!

 

Днес отново не нося букет, нито брошка със цвете -
на вратата на своята съвест ще хлопна свенливо.
От опарени думи горят и треперят ръцете,
и на белия лист ги жигосват във стих от коприва.

 

И какво да напиша? На празника всеки рисува
многоцветни пейзажи от захар и къдрави думи,
но веднъж във годината обич копейка не струва.
С този стих бих изваяла чистия свят помежду ни.

 

Бих ти казала: "Мамо, за всичките грешки прости ми!
Всеки ден си пречупвам рогата, по-твърди поникват!"
Ала ти не очакваш безплътни прошения в рими.

Вече зная, че майка е болка и свята реликва.

 

Вече зная, че майка е слабост да плачеш за двама
и е сила да бършеш с престилка на двама сълзите.
Да си разум, пътека и дом. Най-удобното рамо.

И безмерна любов, дето пали огнища в гърдите.

 

Днес не нося букет, ни подарък от злато и перли,
само стръкче коприва без жалост ръцете ми пари,
ала зная - с любов и със длани по майчински верни,
ти дори и от него ще сториш гореща попара.
 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??