Вече зная
Честит празник, мамо!
Днес отново не нося букет, нито брошка със цвете -
на вратата на своята съвест ще хлопна свенливо.
От опарени думи горят и треперят ръцете,
и на белия лист ги жигосват във стих от коприва.
И какво да напиша? На празника всеки рисува
многоцветни пейзажи от захар и къдрави думи,
но веднъж във годината обич копейка не струва.
С този стих бих изваяла чистия свят помежду ни.
Бих ти казала: "Мамо, за всичките грешки прости ми!
Всеки ден си пречупвам рогата, по-твърди поникват!"
Ала ти не очакваш безплътни прошения в рими.
Вече зная, че майка е болка и свята реликва.
Вече зная, че майка е слабост да плачеш за двама
и е сила да бършеш с престилка на двама сълзите.
Да си разум, пътека и дом. Най-удобното рамо.
И безмерна любов, дето пали огнища в гърдите.
Днес не нося букет, ни подарък от злато и перли,
само стръкче коприва без жалост ръцете ми пари,
ала зная - с любов и със длани по майчински верни,
ти дори и от него ще сториш гореща попара.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
