2 feb 2014, 15:31 2014-03-28T21:06:13+02:00

Вечен огън

Poesía » Filosófica

569 0 2

Вечен огън

Угаснаха небесните фенери
в рояка от запалени звезди.
И всички пътища, и двери -
кръстосват нашите души.

Дали изгубени в тъмата -
ще припознаем своите следи?
Дали ще ни погълнат небесата
към непознати бездни и мъгли?

Разгарят се огнищата в душата.
Мечти политат със крила
и реят се с надежди в необята -
напред към хоризонтната черта.

Въздигнати в разумната природа,
покръстени в божествени води,
дори да тегне мрака в небосвода
в сърцата наши огън ще гори.

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanq-88 (Иванка Неделчева)

:

2014-02-02T22:37:42+02:00
Ена (Елена Гоцева)

"Разгарят се огнищата в душата.
Мечти политат волно със крила
и реят се с надежди в необята -
създават смисъл, вяра, красота."

АМИН!!!
Много хубав стих!

2014-02-02T18:37:38+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0