Вечен огън

2.02.2014 г., 15:31 ч. 2014-03-28T21:06:13+02:00

Поезия » Философска

431 0 2

Вечен огън

Угаснаха небесните фенери
в рояка от запалени звезди.
И всички пътища, и двери -
кръстосват нашите души.

Дали изгубени в тъмата -
ще припознаем своите следи?
Дали ще ни погълнат небесата
към непознати бездни и мъгли?

Разгарят се огнищата в душата.
Мечти политат със крила
и реят се с надежди в необята -
напред към хоризонтната черта.

Въздигнати в разумната природа,
покръстени в божествени води,
дори да тегне мрака в небосвода
в сърцата наши огън ще гори.

Лъчиста

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vanq-88 (Иванка Неделчева)

2014-02-02T22:37:42+02:00

:
Ена (Елена Гоцева)

2014-02-02T18:37:38+02:00

"Разгарят се огнищата в душата.
Мечти политат волно със крила
и реят се с надежди в необята -
създават смисъл, вяра, красота."

АМИН!!!
Много хубав стих!