18 may 2007, 8:36

Вечен Сън

  Poesía
644 0 1
 Прости ми, Господи, съгреших,
да намеря покой пожелах,
всичко живо отхвърлих!
... Гледах твоето личице -
изписани необикновени черти,
мили невинни очи,
прикриващи крехко сърце.
Големият полет започна,
когато за първи път погледнах в теб,
свърши, но ти още стоеше будна пред мен.
Сънят ме въвлече заедно с жената,
лежаща все още тук!
Господи, пожелах да съм жив дотук,
завинаги буден в този блян.
Студени вени, затворени очи,
завинаги с теб?!?!?!
Ти ме погали,
ти ме пощади,
върна ми живот... за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© V Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...