18 may 2007, 8:36

Вечен Сън

  Poesía
634 0 1
 Прости ми, Господи, съгреших,
да намеря покой пожелах,
всичко живо отхвърлих!
... Гледах твоето личице -
изписани необикновени черти,
мили невинни очи,
прикриващи крехко сърце.
Големият полет започна,
когато за първи път погледнах в теб,
свърши, но ти още стоеше будна пред мен.
Сънят ме въвлече заедно с жената,
лежаща все още тук!
Господи, пожелах да съм жив дотук,
завинаги буден в този блян.
Студени вени, затворени очи,
завинаги с теб?!?!?!
Ти ме погали,
ти ме пощади,
върна ми живот... за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© V Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...