Прости ми, Господи, съгреших,
да намеря покой пожелах,
всичко живо отхвърлих!
... Гледах твоето личице -
изписани необикновени черти,
мили невинни очи,
прикриващи крехко сърце.
Големият полет започна,
когато за първи път погледнах в теб,
свърши, но ти още стоеше будна пред мен.
Сънят ме въвлече заедно с жената,
лежаща все още тук!
Господи, пожелах да съм жив дотук,
завинаги буден в този блян.
Студени вени, затворени очи,
завинаги с теб?!?!?!
Ти ме погали,
ти ме пощади,
върна ми живот... за нея.