May 18, 2007, 8:36 AM

Вечен Сън

  Poetry
628 0 1
 Прости ми, Господи, съгреших,
да намеря покой пожелах,
всичко живо отхвърлих!
... Гледах твоето личице -
изписани необикновени черти,
мили невинни очи,
прикриващи крехко сърце.
Големият полет започна,
когато за първи път погледнах в теб,
свърши, но ти още стоеше будна пред мен.
Сънят ме въвлече заедно с жената,
лежаща все още тук!
Господи, пожелах да съм жив дотук,
завинаги буден в този блян.
Студени вени, затворени очи,
завинаги с теб?!?!?!
Ти ме погали,
ти ме пощади,
върна ми живот... за нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...