18.05.2007 г., 8:36

Вечен Сън

632 0 1
 Прости ми, Господи, съгреших,
да намеря покой пожелах,
всичко живо отхвърлих!
... Гледах твоето личице -
изписани необикновени черти,
мили невинни очи,
прикриващи крехко сърце.
Големият полет започна,
когато за първи път погледнах в теб,
свърши, но ти още стоеше будна пред мен.
Сънят ме въвлече заедно с жената,
лежаща все още тук!
Господи, пожелах да съм жив дотук,
завинаги буден в този блян.
Студени вени, затворени очи,
завинаги с теб?!?!?!
Ти ме погали,
ти ме пощади,
върна ми живот... за нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...