Вечер
Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,
небето е узряло в нов живот,
една горяща свещ, лилава мълния,
разстрелваше луната като топ.
Върти се като рулер вечността ти,
очите ти рисувах с нежен стих,
в едни очи аз припознах съдбата,
а в своята без тях аз просто гних.
И светът ми полетя в онази вечност,
мракът беше толкова красив,
шилото на нижещата вечер
се нижеше по нашите съдби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
