Aug 12, 2009, 8:10 AM

Вечер 

  Poetry » Love
614 0 3
Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,
небето е узряло в нов живот,
една горяща свещ, лилава мълния,
разстрелваше луната като топ.
Върти се като рулер вечността ти,
очите ти рисувах с нежен стих,
в едни очи аз припознах съдбата,
а в своята без тях аз просто гних.
И светът ми полетя в онази вечност,
мракът беше толкова красив,
шилото на нижещата вечер
се нижеше по нашите съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??