Вечер

12 авг. 2009 г., 08:10

Поэзия » Любовная

590 0 3

Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,

небето е узряло в нов живот,

една горяща свещ, лилава мълния,

разстрелваше луната като топ.

Върти се като рулер вечността ти,

очите ти рисувах с нежен стих,

в едни очи аз припознах съдбата,

а в своята без тях аз просто гних.

И светът ми полетя в онази вечност,

мракът беше толкова красив,

шилото на нижещата вечер

се нижеше по нашите съдби.