Вечер

12.08.2009 г., 8:10 ч.

Поезия » Любовна

557 0 3

Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,

небето е узряло в нов живот,

една горяща свещ, лилава мълния,

разстрелваше луната като топ.

Върти се като рулер вечността ти,

очите ти рисувах с нежен стих,

в едни очи аз припознах съдбата,

а в своята без тях аз просто гних.

И светът ми полетя в онази вечност,

мракът беше толкова красив,

шилото на нижещата вечер

се нижеше по нашите съдби.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.