Вечер
Безкрайна нощ, звездите с жълто пълни,
небето е узряло в нов живот,
една горяща свещ, лилава мълния,
разстрелваше луната като топ.
Върти се като рулер вечността ти,
очите ти рисувах с нежен стих,
в едни очи аз припознах съдбата,
а в своята без тях аз просто гних.
И светът ми полетя в онази вечност,
мракът беше толкова красив,
шилото на нижещата вечер
се нижеше по нашите съдби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
