Вечер
770
0
2
Когато звездите се родят
във вечер непокорно тиха.
Тогава сърцето ти излиза
на разходка в необята.
Да погали вятъра, луната.
Да се посмее със тревата.
Щом вечер непокорно тиха
в покоите си те повика.
Заслушан в красотата,
ти светило в небосклона ставаш.
Чифт очи - пламнали мечти -
небесните елмази им подражават.
Във този миг застопорен.
Когато се разтваряш в наслаждение.
Луната ти се кланя и въздиша -
божествено творение.
Тогава вятърът опитомен
върху ù две очи изписва.
Тя иска да е като теб.
Шептят звездите.
И свойто вдъхновение на твойто
съзерцание приписват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антония Спирова Todos los derechos reservados
