La-magnifique (Антония Спирова)
56 95
26.01.2012 г., 10:59 ч.

Вечер 

  Поезия » Пейзажна
448 0 2

 

Когато звездите се родят

във вечер непокорно тиха.

Тогава сърцето ти излиза

на разходка в необята.

Да погали вятъра, луната.

Да се посмее със тревата.

 

Щом вечер непокорно тиха

в покоите си те повика.

Заслушан в красотата,

ти светило в небосклона ставаш.

 

Чифт очи - пламнали мечти -

небесните елмази им подражават.

 

Във този миг застопорен.

Когато се разтваряш в наслаждение.

Луната ти се кланя и въздиша -

божествено творение.

 

Тогава вятърът опитомен

върху ù две очи изписва.

Тя иска да е като теб.

Шептят звездите.

И свойто вдъхновение на твойто

съзерцание приписват.

© Антония Спирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??