5 may 2020, 22:53

Вечер...4

874 0 0

Вечер...4

 

Небето бавно изсветлява,

след малко и ще се стъмни́,

а вятърът се настанява

в гнездата с птиците да спи...

 

Замина Слънцето отдавна

във долната Земя – отвъд

и Вечерта пристъпва плавно

по оня там безимен  рът,

 

където Вятърът до скоро

люлял бе тревните вълни

преди да стихне от умора

и в клоните да се стаи́...

 

В безветрието утаява

се лятната горещина

и сякаш разпиляна плява

е изгорялата трева...

 

Планетата утихва цяла

в очакването на Нощта.

Луната е едва изгряла

и още е без светлина...

 

Това за ра́змисъл е Време

и за безкрайните мечти,

когато с дневните проблеми –

Животът вече не гнети́...

 

Това е Времето, когато

и да повярваш си готов,

че може да е вечно Лято,

а всяка Среща – и Любов!...

 

Когато вярваш, че възможно

е да намериш и Човек

във Битието си тревожно,

с когото да живееш век!...

 

... И тръгваш към Нощта помъкнал

на Вярата си Тежестта,

когато над Света се мръква

и о́ще стават Чудеса...

 

Вървиш в Посока непозната –                              -

в душата с развален компас,

дори и без попътен Вятър,

но воден от едната Страст...

 

А може би те чакат вече

принцеси спящи – не една –

и всяка в тази  лятна вечер

да пожелаеш за: Жена...

 

Една целувка е цената

( не много скъпо при това!)

и с нея от сега нататък

ще си делите Любовта...

 

... Но се пази от лоши срещи

(възможни в целият разкош)

и зли магьосници със нещо

да не разсърдиш в тази нощ,

 

понеже знаеш правилата

на озлобените жени:

и може жаба грозновата

да бъдеш в идващите дни!...

 

... А времената са различни,

жените с друг са интерес –

те истински мъже обичат.

– Те жаби не целуват днес!...

 

***********************

 

... И все така нощта напира,

Луната като свещ мъжди́

и през дърветата прозира

в дъжда от падащи звезди...

 

Отсреща оня  рът чернее,

с небето ги дели черта,

а и щурците май не пеят:

– задушно,

                 – жега...

                           Тишина...

 

05.05.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...