Вечер...4

Вечер...4

Небето бавно изсветлява,

след малко и ще се стъмни́,

а вятърът се настанява

в гнездата с птиците да спи...

Замина Слънцето отдавна

във долната Земя – отвъд

и Вечерта пристъпва плавно

по оня там безимен  рът,

където Вятърът до скоро

люлял бе тревните вълни

преди да стихне от умора

и в клоните да се стаи́...

В безветрието утаява

се лятната горещина

и сякаш разпиляна плява

е изгорялата трева...

Планетата утихва цяла

в очакването на Нощта.

Луната е едва изгряла

и още е без светлина...

Това за ра́змисъл е Време

и за безкрайните мечти,

когато с дневните проблеми –

Животът вече не гнети́...

Това е Времето, когато

и да повярваш си готов,

че може да е вечно Лято,

а всяка Среща – и Любов!...

Когато вярваш, че възможно

е да намериш и Човек

във Битието си тревожно,

с когото да живееш век!...

... И тръгваш към Нощта помъкнал

на Вярата си Тежестта,

когато над Света се мръква

и о́ще стават Чудеса...

Вървиш в Посока непозната –                              -

в душата с развален компас,

дори и без попътен Вятър,

но воден от едната Страст...

А може би те чакат вече

принцеси спящи – не една –

и всяка в тази  лятна вечер

да пожелаеш за: Жена...

Една целувка е цената

( не много скъпо при това!)

и с нея от сега нататък

ще си делите Любовта...

... Но се пази от лоши срещи

(възможни в целият разкош)

и зли магьосници със нещо

да не разсърдиш в тази нощ,

понеже знаеш правилата

на озлобените жени:

и може жаба грозновата

да бъдеш в идващите дни!...

... А времената са различни,

жените с друг са интерес –

те истински мъже обичат.

– Те жаби не целуват днес!...

***********************

... И все така нощта напира,

Луната като свещ мъжди́

и през дърветата прозира

в дъжда от падащи звезди...

Отсреща оня  рът чернее,

с небето ги дели черта,

а и щурците май не пеят:

– задушно,

                 – жега...

                           Тишина...

05.05.2020.