5.05.2020 г., 22:53

Вечер...4

871 0 0

Вечер...4

 

Небето бавно изсветлява,

след малко и ще се стъмни́,

а вятърът се настанява

в гнездата с птиците да спи...

 

Замина Слънцето отдавна

във долната Земя – отвъд

и Вечерта пристъпва плавно

по оня там безимен  рът,

 

където Вятърът до скоро

люлял бе тревните вълни

преди да стихне от умора

и в клоните да се стаи́...

 

В безветрието утаява

се лятната горещина

и сякаш разпиляна плява

е изгорялата трева...

 

Планетата утихва цяла

в очакването на Нощта.

Луната е едва изгряла

и още е без светлина...

 

Това за ра́змисъл е Време

и за безкрайните мечти,

когато с дневните проблеми –

Животът вече не гнети́...

 

Това е Времето, когато

и да повярваш си готов,

че може да е вечно Лято,

а всяка Среща – и Любов!...

 

Когато вярваш, че възможно

е да намериш и Човек

във Битието си тревожно,

с когото да живееш век!...

 

... И тръгваш към Нощта помъкнал

на Вярата си Тежестта,

когато над Света се мръква

и о́ще стават Чудеса...

 

Вървиш в Посока непозната –                              -

в душата с развален компас,

дори и без попътен Вятър,

но воден от едната Страст...

 

А може би те чакат вече

принцеси спящи – не една –

и всяка в тази  лятна вечер

да пожелаеш за: Жена...

 

Една целувка е цената

( не много скъпо при това!)

и с нея от сега нататък

ще си делите Любовта...

 

... Но се пази от лоши срещи

(възможни в целият разкош)

и зли магьосници със нещо

да не разсърдиш в тази нощ,

 

понеже знаеш правилата

на озлобените жени:

и може жаба грозновата

да бъдеш в идващите дни!...

 

... А времената са различни,

жените с друг са интерес –

те истински мъже обичат.

– Те жаби не целуват днес!...

 

***********************

 

... И все така нощта напира,

Луната като свещ мъжди́

и през дърветата прозира

в дъжда от падащи звезди...

 

Отсреща оня  рът чернее,

с небето ги дели черта,

а и щурците май не пеят:

– задушно,

                 – жега...

                           Тишина...

 

05.05.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...