9 dic 2016, 23:16

Вечер

768 1 0

Отново е вечер. Онази късна вечер,

в която мисля за теб. Още помня аромата ти.

Ах този аромат, тези черни като маслини очи. 
Не са се променили,нали?

Нека си останат същите черни очи,

които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,

а аз още си представям тялото ти до мен,

в леглото, устните ти по врата ми,

целувките и милувките... 
Не съм те забравила. Помня те.

Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.

Онази късна вечер,

в която споменът те разкъсва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н.В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....