9 dic 2016, 23:16

Вечер

777 1 0

Отново е вечер. Онази късна вечер,

в която мисля за теб. Още помня аромата ти.

Ах този аромат, тези черни като маслини очи. 
Не са се променили,нали?

Нека си останат същите черни очи,

които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,

а аз още си представям тялото ти до мен,

в леглото, устните ти по врата ми,

целувките и милувките... 
Не съм те забравила. Помня те.

Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.

Онази късна вечер,

в която споменът те разкъсва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н.В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...