9.12.2016 г., 23:16

Вечер

760 1 0

Отново е вечер. Онази късна вечер,

в която мисля за теб. Още помня аромата ти.

Ах този аромат, тези черни като маслини очи. 
Не са се променили,нали?

Нека си останат същите черни очи,

които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,

а аз още си представям тялото ти до мен,

в леглото, устните ти по врата ми,

целувките и милувките... 
Не съм те забравила. Помня те.

Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.

Онази късна вечер,

в която споменът те разкъсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н.В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...