9.12.2016 г., 23:16

Вечер

762 1 0

Отново е вечер. Онази късна вечер,

в която мисля за теб. Още помня аромата ти.

Ах този аромат, тези черни като маслини очи. 
Не са се променили,нали?

Нека си останат същите черни очи,

които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,

а аз още си представям тялото ти до мен,

в леглото, устните ти по врата ми,

целувките и милувките... 
Не съм те забравила. Помня те.

Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.

Онази късна вечер,

в която споменът те разкъсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н.В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...