9.12.2016 г., 23:16

Вечер

774 1 0

Отново е вечер. Онази късна вечер,

в която мисля за теб. Още помня аромата ти.

Ах този аромат, тези черни като маслини очи. 
Не са се променили,нали?

Нека си останат същите черни очи,

които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,

а аз още си представям тялото ти до мен,

в леглото, устните ти по врата ми,

целувките и милувките... 
Не съм те забравила. Помня те.

Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.

Онази късна вечер,

в която споменът те разкъсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н.В Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....