Вечер
Отново е вечер. Онази късна вечер,
в която мисля за теб. Още помня аромата ти.
Ах този аромат, тези черни като маслини очи.
Не са се променили,нали?
Нека си останат същите черни очи,
които прекарват стрели в сърцето ми.
Изминаха две години,
а аз още си представям тялото ти до мен,
в леглото, устните ти по врата ми,
целувките и милувките...
Не съм те забравила. Помня те.
Помня всяка минута прекарана с теб. Боли!...
Но ето, отново е вечер.
Онази късна вечер,
в която споменът те разкъсва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Н.В Все права защищены
