12 jul 2017, 1:13

Вечер

1.5K 2 3

Вечер е и теб те няма,

оставяш сърцето ми

като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук

с някой друг,
но не и с теб.
Обичаш ли ме? Аз не знам!
Отново загледа в телевизора,
празнината не може да си отиде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Гачкова Todos los derechos reservados

Това е първото, което качвам тук. Знам, че изглежда недовършено и съжалявам. Ако не ви харесва просто подминете, не ме хейтвайте.

Comentarios

Comentarios

  • Пиши!Изповядай душата си пред олтара на всеотдайноста!
  • Благодаря ти.Ще се постарая да съм по-добра другият път 😊
  • Поздравления, Иванина! Писането е интимна професия на душата. В стиха ти има замисъл, вярвам, че можеш да го направиш още по- силен, след като го завършиш. Важно е, че пишеш. Виждаш нещата по нашия начин. Не се притеснявай да споделяш поезията си тук. Ще те оценят достойно за това, което правиш. Дерзай! Само напред!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...