12 июл. 2017 г., 01:13

Вечер

1.5K 2 3

Вечер е и теб те няма,

оставяш сърцето ми

като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук

с някой друг,
но не и с теб.
Обичаш ли ме? Аз не знам!
Отново загледа в телевизора,
празнината не може да си отиде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Гачкова Все права защищены

Това е първото, което качвам тук. Знам, че изглежда недовършено и съжалявам. Ако не ви харесва просто подминете, не ме хейтвайте.

Комментарии

Комментарии

  • Пиши!Изповядай душата си пред олтара на всеотдайноста!
  • Благодаря ти.Ще се постарая да съм по-добра другият път 😊
  • Поздравления, Иванина! Писането е интимна професия на душата. В стиха ти има замисъл, вярвам, че можеш да го направиш още по- силен, след като го завършиш. Важно е, че пишеш. Виждаш нещата по нашия начин. Не се притеснявай да споделяш поезията си тук. Ще те оценят достойно за това, което правиш. Дерзай! Само напред!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...