12 июл. 2017 г., 01:13

Вечер

1.5K 2 3

Вечер е и теб те няма,

оставяш сърцето ми

като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук

с някой друг,
но не и с теб.
Обичаш ли ме? Аз не знам!
Отново загледа в телевизора,
празнината не може да си отиде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Гачкова Все права защищены

Това е първото, което качвам тук. Знам, че изглежда недовършено и съжалявам. Ако не ви харесва просто подминете, не ме хейтвайте.

Комментарии

Комментарии

  • Пиши!Изповядай душата си пред олтара на всеотдайноста!
  • Благодаря ти.Ще се постарая да съм по-добра другият път 😊
  • Поздравления, Иванина! Писането е интимна професия на душата. В стиха ти има замисъл, вярвам, че можеш да го направиш още по- силен, след като го завършиш. Важно е, че пишеш. Виждаш нещата по нашия начин. Не се притеснявай да споделяш поезията си тук. Ще те оценят достойно за това, което правиш. Дерзай! Само напред!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...