Jul 12, 2017, 1:13 AM

Вечер

  Poetry » Love
1.5K 2 3

Вечер е и теб те няма,

оставяш сърцето ми

като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук

с някой друг,
но не и с теб.
Обичаш ли ме? Аз не знам!
Отново загледа в телевизора,
празнината не може да си отиде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Гачкова All rights reserved.

Това е първото, което качвам тук. Знам, че изглежда недовършено и съжалявам. Ако не ви харесва просто подминете, не ме хейтвайте.

Comments

Comments

  • Пиши!Изповядай душата си пред олтара на всеотдайноста!
  • Благодаря ти.Ще се постарая да съм по-добра другият път 😊
  • Поздравления, Иванина! Писането е интимна професия на душата. В стиха ти има замисъл, вярвам, че можеш да го направиш още по- силен, след като го завършиш. Важно е, че пишеш. Виждаш нещата по нашия начин. Не се притеснявай да споделяш поезията си тук. Ще те оценят достойно за това, което правиш. Дерзай! Само напред!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...