Jul 12, 2017, 1:13 AM

Вечер

  Poetry » Love
1.5K 2 3

Вечер е и теб те няма,

оставяш сърцето ми

като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук

с някой друг,
но не и с теб.
Обичаш ли ме? Аз не знам!
Отново загледа в телевизора,
празнината не може да си отиде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Гачкова All rights reserved.

Това е първото, което качвам тук. Знам, че изглежда недовършено и съжалявам. Ако не ви харесва просто подминете, не ме хейтвайте.

Comments

Comments

  • Пиши!Изповядай душата си пред олтара на всеотдайноста!
  • Благодаря ти.Ще се постарая да съм по-добра другият път 😊
  • Поздравления, Иванина! Писането е интимна професия на душата. В стиха ти има замисъл, вярвам, че можеш да го направиш още по- силен, след като го завършиш. Важно е, че пишеш. Виждаш нещата по нашия начин. Не се притеснявай да споделяш поезията си тук. Ще те оценят достойно за това, което правиш. Дерзай! Само напред!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...