4 nov 2006, 12:25

Вечер е

  Poesía
1K 0 2
Вечер е.
Дъждът се стича по стъклата като моите сълзи.
Той споменът съблича в тъмните ми мисли.
В нищетата храня със спомени болните ми мисли.
Ден и нощ устните ми като в транс твоето име изричат.
Нощем в очите ми мислите сърцето ти разсъбличат.
Вечер е.
Вятърът брули моето лице,
Но студът навън е нищо в сравнение с този,
Струящ от твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Но студът навън е нищо в сравнение с този,
    Струящ от твоето сърце..."
    Случва се! Но вярвай, че ще си щастлива и ЩЕ БЪДЕ!"
  • Браво!
    Писала си искрено!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...