4 nov 2006, 12:25

Вечер е 

  Poesía
736 0 2
Вечер е.
Дъждът се стича по стъклата като моите сълзи.
Той споменът съблича в тъмните ми мисли.
В нищетата храня със спомени болните ми мисли.
Ден и нощ устните ми като в транс твоето име изричат.
Нощем в очите ми мислите сърцето ти разсъбличат.
Вечер е.
Вятърът брули моето лице,
Но студът навън е нищо в сравнение с този,
Струящ от твоето сърце.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...Но студът навън е нищо в сравнение с този,
    Струящ от твоето сърце..."
    Случва се! Но вярвай, че ще си щастлива и ЩЕ БЪДЕ!"
  • Браво!
    Писала си искрено!
Propuestas
: ??:??