Вечер е
1K
0
2
Вечер е.
Дъждът се стича по стъклата като моите сълзи.
Той споменът съблича в тъмните ми мисли.
В нищетата храня със спомени болните ми мисли.
Ден и нощ устните ми като в транс твоето име изричат.
Нощем в очите ми мислите сърцето ти разсъбличат.
Вечер е.
Вятърът брули моето лице,
Но студът навън е нищо в сравнение с този,
Струящ от твоето сърце.
Дъждът се стича по стъклата като моите сълзи.
Той споменът съблича в тъмните ми мисли.
В нищетата храня със спомени болните ми мисли.
Ден и нощ устните ми като в транс твоето име изричат.
Нощем в очите ми мислите сърцето ти разсъбличат.
Вечер е.
Вятърът брули моето лице,
Но студът навън е нищо в сравнение с този,
Струящ от твоето сърце.
© Димана All rights reserved.
