6 may 2012, 8:36

Вечер край морето...

682 0 0

 

 

 

Вечер край морето...

 

Най-синьо е морето вечер

полюшвано от палав бриз

със самочувствие за Вечност

във божията Летопис...

 

Най-синьо е морето вечер,

когато гларусни крила

тревожно носят отдалече

над него синкава мъгла...

 

Най-синьо е морето вечер

и по трептящата му гръд

пренасяш своята човешка,

неясно замечтана скръб,

 

защото си разбрал,че вечер

когато сенките растат

е времето разделно вече

дошло за тръгване и път;

 

и там където се докосва

небето в сините вълни

не свършва твоят път, а почва,

но кой да каже: “ Остани!..”

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...