6 мая 2012 г., 08:36

Вечер край морето...

679 0 0

 

 

 

Вечер край морето...

 

Най-синьо е морето вечер

полюшвано от палав бриз

със самочувствие за Вечност

във божията Летопис...

 

Най-синьо е морето вечер,

когато гларусни крила

тревожно носят отдалече

над него синкава мъгла...

 

Най-синьо е морето вечер

и по трептящата му гръд

пренасяш своята човешка,

неясно замечтана скръб,

 

защото си разбрал,че вечер

когато сенките растат

е времето разделно вече

дошло за тръгване и път;

 

и там където се докосва

небето в сините вълни

не свършва твоят път, а почва,

но кой да каже: “ Остани!..”

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...