Вечер край морето...

Вечер край морето...

Най-синьо е морето вечер

полюшвано от палав бриз

със самочувствие за Вечност

във божията Летопис...

Най-синьо е морето вечер,

когато гларусни крила

тревожно носят отдалече

над него синкава мъгла...

Най-синьо е морето вечер

и по трептящата му гръд

пренасяш своята човешка,

неясно замечтана скръб,

защото си разбрал,че вечер

когато сенките растат

е времето разделно вече

дошло за тръгване и път;

и там където се докосва

небето в сините вълни

не свършва твоят път, а почва,

но кой да каже: “ Остани!..”

д-р Коста Качев