19 jun 2009, 12:26

Вечер на село

  Poesía » Otra
748 0 7

                               Черни биволи бавно стъпват

                        покрай старческите седенки.

                        В очите им е застинало

                        първото есенно слънце.

 

                        Потни коне опъват гриви шии

                        над каменни корита.

                        Копитата им звънко чаткат

                        и карат селския асфалт да тръпне.

 

                        Мъже с цървули и ризи бели

                        шума от нови строежи донасят,

                        вдигат тежки ръце за поздрав

                        и за пчели и коситба говорят.

 

                        Стари жени, пред залеза седнали,

                        цветни прежди преплитат.

                        Младите булки беззъбо одумват

                        и към голокраките внучета гледат.

 

                        Момчетии с измити перчеми,

                        яхнали гордо балканчета бързи,

                        с прашния рейс се надбягват

                        и за своите градски момичета мислят.

 

                       

 

                        1977 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ( Мария ) ,отдавна са другари, ама дали са верни...
  • Старо село с навици стари
    кротко от праха се изтърсва...
    С града ще бъдат другари...
  • ( Ели), и аз те поздравлявам!
    ( Денисса), за мен това време беше чудесно, наистина !
  • Много е красиво! Сега прочетено носи толкова много носталгия. Аз лично съжалявам, че нямам спомени за тези български села. Поздрави!
  • Чудесното старо време!
    Спокойствие лъха от цялото стихотворение!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...