Вечер на село
Черни биволи бавно стъпват
покрай старческите седенки.
В очите им е застинало
първото есенно слънце.
Потни коне опъват гриви шии
над каменни корита.
Копитата им звънко чаткат
и карат селския асфалт да тръпне.
Мъже с цървули и ризи бели
шума от нови строежи донасят,
вдигат тежки ръце за поздрав
и за пчели и коситба говорят.
Стари жени, пред залеза седнали,
цветни прежди преплитат.
Младите булки беззъбо одумват
и към голокраките внучета гледат.
Момчетии с измити перчеми,
яхнали гордо балканчета бързи,
с прашния рейс се надбягват
и за своите градски момичета мислят.
1977 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Николов Все права защищены
