Живеят... мълчешком в скромен дом,
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен.
А ако в цирка няма смисъл
клоуните да са тъжни
и публиката с крокодилски сълзи да реве?
А ако няма смисъл
представлението да започва,
щом изиграно е тъй, добре до тука всичко.
И... номерът с запалката и... скритата цигара,
и... онзи жалък смях със всички безсънни нощи.
А ако няма смисъл слънцето наново да изгрява,
щом евтина маска някой се опитва да ти подари,
и глупав присмех като буца в гърлото да стяга...
Очите, насълзени от позор и срам!
А ако наистина няма смисъл
стихотворението нататък да се продължава,
щом в него няма да откриеш и следа от радостта.
... Тогава нека си припомним "Вяра" на Вапцаров!
И усмихнем се на любим ЧОВЕК.
© Петко Петков Todos los derechos reservados