Вечер след вечер...

                                            Живеят... мълчешком в скромен дом,

                                            където на терасата се веят белите знамена!

                                            ................................................................................

                                            A aкo няма смисъл в  утрешния ден.

                                            Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен.

                                             А ако в цирка няма смисъл

                                             клоуните да са тъжни

                                             и публиката с крокодилски сълзи да реве?

                                             А ако няма смисъл

                                             представлението да започва,

                                             щом изиграно е тъй,  добре до тука всичко.

                                             И... номерът с запалката и... скритата цигара,

                                             и... онзи жалък смях със всички безсънни нощи.

                                            А ако няма смисъл слънцето наново да изгрява,

                                            щом евтина маска някой се опитва да ти подари,

                                            и глупав присмех като буца в гърлото да стяга...

                                            Очите, насълзени от позор и срам!

                                             А ако наистина няма смисъл

                                             стихотворението нататък да се продължава,

                                             щом в него няма да откриеш и следа от  радостта.

                                              ... Тогава нека си припомним "Вяра" на Вапцаров!

                                              И усмихнем се на любим ЧОВЕК.