13 янв. 2009 г., 22:38

Вечер след вечер...

717 0 1

                                            Живеят... мълчешком в скромен дом,

                                            където на терасата се веят белите знамена!

                                            ................................................................................

                                            A aкo няма смисъл в  утрешния ден.

                                            Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен.

 

                                             А ако в цирка няма смисъл

                                             клоуните да са тъжни

                                             и публиката с крокодилски сълзи да реве?

 

                                             А ако няма смисъл

                                             представлението да започва,

                                             щом изиграно е тъй,  добре до тука всичко.

                                             И... номерът с запалката и... скритата цигара,

                                             и... онзи жалък смях със всички безсънни нощи.

 

                                            А ако няма смисъл слънцето наново да изгрява,

                                            щом евтина маска някой се опитва да ти подари,

                                            и глупав присмех като буца в гърлото да стяга...

                                            Очите, насълзени от позор и срам!

 

                                             А ако наистина няма смисъл

                                             стихотворението нататък да се продължава,

                                             щом в него няма да откриеш и следа от  радостта.

 

                                              ... Тогава нека си припомним "Вяра" на Вапцаров!

                                              И усмихнем се на любим ЧОВЕК.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...