В здрача над градчето слиза
бавно сънна тишина,
хълмовете идват близо
и стеснява се света...
Къщите, подобно птици
кацнали отдавна тук,
във красиви броеници
светват на нощта напук...
Куче лавне, после- друго
и отново тишина,
а в небето леко смугло
трепва първата звезда...
Там по уличките стръмни
сенки сплетени в захлас
крият се по ъгли тъмни
и огъват се от страст...
Въздуха тежи от нега
с аромат на липов цвят
и разтворени във него
сякаш мислите кръжат...
Вятърът едва повява
със приятен летен хлад,
мрака бавно се сгъстява
над притихналия град...
Всяка светлинка изглежда
като свой отделен свят-
в него хората с надежда
уморени да заспят...
...И позната, и различна
в приказната планина
мами музика мистична
в лунната дрезгавина,
а пък горе спрял на хълма
гледа към града Орфей,
но илюзията пълна е
и Луна ли там изгрей...
д-р Коста Качев
Девин
© Коста Качев Todos los derechos reservados