Вечер в стихващия ураган...

Вечер в стихващия ураган...

Посоката ми сочеше компаса,

а в бурята затихваща полека –

изглежда и Съдбата бе с нагласа

да ми показва към брега пътека...

През облаците черни, гръмовити

процеждаше се светлина от залеза

премигваха объркани звездите –

страхувайки се да надникнат в хаоса...

Моряк когато е попаднал в буря

в мъглата търси фар да заблещука,

понеже той в съдбата му притуря –

надежда със възможност за сполука...

Или́ Звезда позната... Да я следва

в Стихията по нощните пътеки,

когато и радарите са слепи,

и вече на молитви вярва всеки!...

... А случват се и чудеса́ „небесни“

за тях легенди пазят вековете –

разказват ги моряците уне́сени

във кръчмите, далеч от ветровете...

...Един делфин гърбът си ми подложи

и той доплава с мене до прибоя –

тъй, даже да изглежда невъзможно,

добавих на легендите в безброя!...

Усетил твърд и стъпил сам на су́ша –

делфина исках първо да погледна...

О, толкова легенди аз съм слушал,

а се оказах сам в една последна!...

Изчезнал бе изящният спасител,

а о́ще беше бурен Океана,

но за делфините е той – обител

дори и разгневен във урагана...

... Във камъните обли на прибоя

вълните се разбиваха на пяна,

а вечерта изпълваше се с во́я

от стихващата мощ на урагана...

А от потъналите лодки – части

размятани – завихряха вълните,

към хоризонта мълнии проблясваха,

а с тях в синхрон: на фара светлините...

Понеже силата на урагана

когато стигне сушата – отслабва,

заглъхваща Стихията остана:

в утихналата вечер да ме радва...

Над острова, над палмите просветна

зад черен облак изведнъж Луната –

тя бързо златна светлина наметна

ритмично оживявайки водата...

Затихваше Стихията полека...

И по вълните трепкащ лъч опъна

с магията на луннатапътека –

да доведе́ и тайните от дъното...

Щом върнах си способността да мисля

сърцето ми заби успокоено,

но трудно беше някак да осмисля,

че всичко се е случило със мене!...

А как делфинът бе разбрал бедата,

в която бях попаднал?...Несъмнено

бе с негова „разумност“ непозната

и явно – не от Нашата вселена!...

До скоро ги ловяхме като риби

преди да им признаем интелекта,

а днес пък си измисляме алиби

извадено напълно от контекста...

Но в тази вечер щях да съм героя

от вечните легенди за делфини

разказвайки във кръчмата за моя

Спасител – истини необясними...

... И както на брега стоях замаян

без повече да търся обяснение:

пред гравитацията на Безкрая

аз коленичих в знак на преклонение!...

22.08.2020. / Едно време в Океана