14 nov 2012, 10:07

Вечерен акварел 

  Poesía
597 0 7

 

ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ

 

 

Ленив дъждец по залеза се сцежда

и се събира в шепите на здрача –

самата ноемврийска безнадеждност

над оголелите дървета плаче

и в кривите им ъгловати клони

на мрака сивите платна простира,

и мокротата дребен бисер рони

– клепсидрата* на времето не спира.

И залезът, рисунка със сангвина*,

размит от тая влага, избледнява,

от въздуха се стича нощно-синьо

и в мокрите треви се утаява.

 

А после изведнъж Астрей* извежда

стадата си в надоблачните бездни

и, низани по Кумовата прежда,

увисват над главата ми съзвездия.

И кехлибарен пълен диск лениво

търкаля старата луна над мене,

а в топлата й пазва като живи

се мяркат бледи приказни видения.

Огромно тондо* върху фон от злато

в маренговия* мрак над двора свети –

блести като верижка за луната

платиненият Млечен път в небето.

 

Но на балета звезден в тишината

внезапно лумва огнена жарава

и плисва звезден огън над земята,

кипи зад хоризонта звездна лава*

и в падащ огнен дъжд небето тлее

като пенлив поток кипящо вино,

додето бавно мракът избелее

и черното се разводни със синьо;

додето пак по рамото на здрача

ленив дъждец заметне мокра прежда

и зъзнейки, над утрото заплаче

самата ноемврийска безнадеждност.

 

__________

 

* клепсидра – древен воден часовник;

* сангвина – от лат. sanguineus “кървав” – мек тъмно-червен молив;

* Астрей – в гр. митология – олицетворение на звездното небе;

* тондо – итал. tondo “кръгъл” – кръгла картина;

* маренго – черно със сив оттенък;

* звездна лава – всяка година в средата на ноември пресичат небето метеорните потоци Леониди с радиант в съзвездието Лъв.

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, приятели - за експромта, за съпреживяването, за оценките. Желая ви слънчеви дни и леко перо!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Сигурна съм, че нямате нужда от ничие мнение или оценка, но ...стиховете Ви грабват с такава красота и живот,че ...просто нямам думи..!!! Прекрасно!!
  • "Ноемврийска безнадежност" Как само падат на сърцето тия думи!
  • Поздравление!
  • Толкова цветущо си го описал този ноември, че още повече не го обичам Прекрасно е!
  • "Самата ноемврийска безнадежност"
    под сивото небе дъждовно плаче.
    От пътищата никой не отвежда
    към слънчевия лъч, далеч зад здрача.
    И немите съзвездия бледнеят
    пред тихата тъга на битието,
    в което реквиеми сякаш пеят
    надеждите измамни на сърцето...

    Поздрав, Северянино!
Propuestas
: ??:??