ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче
и в кривите им ъгловати клони
на мрака сивите платна простира,
и мокротата дребен бисер рони
– клепсидрата* на времето не спира.
И залезът, рисунка със сангвина*,
размит от тая влага, избледнява,
от въздуха се стича нощно-синьо ...