Вечерен самотник
Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния
и хлябът - начупен - стои на синия.
Свещица прогонва и мрака в ъглите,
но вътре в душата таят се мъглите.
И в сивата мъка под покрив базлюден
с нощта се преборвам до изгрева чуден.
Вечерен самотник, в деня се откривам -
тегобите нощни в деня си заривам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
