Aug 30, 2015, 5:58 PM

Вечерен самотник 

  Poetry » Other
1820 1 13

Изпратих деня си във залез страхотен.

Отключих дома си и в него - самотен,

се слях със стените в черупково цяло

под живата тежест на мъжкото тяло.

 

А вятърът свири навън на фуния

и хлябът - начупен - стои на синия.

Свещица прогонва и мрака в ъглите,

но вътре в душата таят се мъглите.

 

И в сивата мъка под покрив базлюден

с нощта се преборвам до изгрева чуден.

Вечерен самотник, в деня се откривам -

тегобите нощни в деня си заривам.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Натъжи ме, но е толкова красиво...
  • Добре казано!
    ... но пък понякога вдъхновението гостува вечер. Поздравления!
  • Харесах!
  • Здравейте, Приятели! Направо съм развълнуван от отзивите и оценките,
    които давате на скромната ми творба!Радвам се, че харесвате написаното!
    Желая Ви всичко най- добро и нови вдъхновения за писане!
    Сърдечни поздрави!
  • Вечер е най-трудно, а времето спира! Поздрав!
  • Самотата най-силно се усеща през нощта.
    Който го е преживял, ще почувства силата на стиха ти, Ники.
    Поздрави и ведро настроение!
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • ...!!!
  • Тъга в сърцето.Много е хубаво.Браво.Харесах.Поздрав и хубава вечер.
  • Силно ми въздействаш и с този свой стих, Колич!
    Споделих го в душата си!
    Поздрав!
  • Сякаш по моя закон за повторното действие, днес срещам в два различни публикувани текста "ъглите" и "мъглите". Естествено в съвършено различен, но проникновен смисъл, което особено ме радва.
    "Черупково цяло" - отлична твоя находка, Никола! Поздравление за /буквално/ нарисуваната от теб картина с поетични средства.
  • Да, много тъжно, но е страхотно! Поздрави и от мен!
  • Навява тъга, но е хубаво! Поздрави!
Random works
: ??:??