26 ene 2008, 11:30

Вечерите от живота ми

  Poesía
973 0 6
 

Захаросана вечер.

Отмивам дъжда.

В очите ми капе.

От улеи тленни.

Пръст при пръстта.

В кал ти се моля...

С напушената усмивка

на цианкалиеви дни.

Убийствена.

Точно!

Убийствена свада.

За нещо -

алкохолизиран проблем.

И проблематика.

И такива ги има в

учебниците.

Затова не учат.

Свиват солети.

Безсолни улици.

На пакети продавани!

С вкус на мръсотия.

Киша през зимата.

На пАри през лятото.

Дупките промо

ги даваме.

Захаросана вечер.

Умират и лампите.

От наднормено тегло,

наред с диабета.

Оплакване от

общината изнасяме.

Много им идвал

болкукът.

Пеят очите.

Гледат гласните струни.

А вътре във мен -

дълбоката тъма.

На пакетчета захар

наркоматично приемам

и вечерите ми стават

горчиво-сладки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тогава е писано ... но май на другия ден де (: И нещо му куца някъде, но не знам какво ..
    бтв, и аз така си мислех за употребата на "интересен" [=
  • имам чувството, че когато някой каже за стихотворение тук, че е интересно, всъщност нищо не е разбрал, но му звучи добре.. хах
    на мен ми напомня за вечер след изолатора, в която си спомняш за захарчетата... ама знам ли? то от едно четене хаха
  • Тъжен стих, звучи като отчуждение и самота, но много въздействащ.
    Браво!
  • Колко много тъга блика от стиха ти!Трогателно е!Поздрав от мен с усмивка!
  • Толкова тъжно и толкова хубаво!
    пишеш с наранена душа, мила Джули,
    затова е толкова силно и истинско.
    с обич за теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...