26.01.2008 г., 11:30

Вечерите от живота ми

972 0 6
 

Захаросана вечер.

Отмивам дъжда.

В очите ми капе.

От улеи тленни.

Пръст при пръстта.

В кал ти се моля...

С напушената усмивка

на цианкалиеви дни.

Убийствена.

Точно!

Убийствена свада.

За нещо -

алкохолизиран проблем.

И проблематика.

И такива ги има в

учебниците.

Затова не учат.

Свиват солети.

Безсолни улици.

На пакети продавани!

С вкус на мръсотия.

Киша през зимата.

На пАри през лятото.

Дупките промо

ги даваме.

Захаросана вечер.

Умират и лампите.

От наднормено тегло,

наред с диабета.

Оплакване от

общината изнасяме.

Много им идвал

болкукът.

Пеят очите.

Гледат гласните струни.

А вътре във мен -

дълбоката тъма.

На пакетчета захар

наркоматично приемам

и вечерите ми стават

горчиво-сладки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тогава е писано ... но май на другия ден де (: И нещо му куца някъде, но не знам какво ..
    бтв, и аз така си мислех за употребата на "интересен" [=
  • имам чувството, че когато някой каже за стихотворение тук, че е интересно, всъщност нищо не е разбрал, но му звучи добре.. хах
    на мен ми напомня за вечер след изолатора, в която си спомняш за захарчетата... ама знам ли? то от едно четене хаха
  • Тъжен стих, звучи като отчуждение и самота, но много въздействащ.
    Браво!
  • Колко много тъга блика от стиха ти!Трогателно е!Поздрав от мен с усмивка!
  • Толкова тъжно и толкова хубаво!
    пишеш с наранена душа, мила Джули,
    затова е толкова силно и истинско.
    с обич за теб.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...