26 янв. 2008 г., 11:30

Вечерите от живота ми

977 0 6
 

Захаросана вечер.

Отмивам дъжда.

В очите ми капе.

От улеи тленни.

Пръст при пръстта.

В кал ти се моля...

С напушената усмивка

на цианкалиеви дни.

Убийствена.

Точно!

Убийствена свада.

За нещо -

алкохолизиран проблем.

И проблематика.

И такива ги има в

учебниците.

Затова не учат.

Свиват солети.

Безсолни улици.

На пакети продавани!

С вкус на мръсотия.

Киша през зимата.

На пАри през лятото.

Дупките промо

ги даваме.

Захаросана вечер.

Умират и лампите.

От наднормено тегло,

наред с диабета.

Оплакване от

общината изнасяме.

Много им идвал

болкукът.

Пеят очите.

Гледат гласните струни.

А вътре във мен -

дълбоката тъма.

На пакетчета захар

наркоматично приемам

и вечерите ми стават

горчиво-сладки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, тогава е писано ... но май на другия ден де (: И нещо му куца някъде, но не знам какво ..
    бтв, и аз така си мислех за употребата на "интересен" [=
  • имам чувството, че когато някой каже за стихотворение тук, че е интересно, всъщност нищо не е разбрал, но му звучи добре.. хах
    на мен ми напомня за вечер след изолатора, в която си спомняш за захарчетата... ама знам ли? то от едно четене хаха
  • Тъжен стих, звучи като отчуждение и самота, но много въздействащ.
    Браво!
  • Колко много тъга блика от стиха ти!Трогателно е!Поздрав от мен с усмивка!
  • Толкова тъжно и толкова хубаво!
    пишеш с наранена душа, мила Джули,
    затова е толкова силно и истинско.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...