Вечерна Марица
Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала,
живееща във нощната река...
Престорена във образ на жена
и прелъстила моите другари!
Дали ще се завърна в светлина
родена от Луната - лампа стара?
И ще ми шепне ли всевечната река
съдбовни думи за Любов и Красота?
Изправен и самотен на брега
стоя зареян в звездното небе.
А погледът ми по реката тича...
Сребрее тихо моята коса!
Към среща със безкрайното море
усещам как живота ми изтича...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
