20 мар. 2018 г., 09:01

Вечерна Марица 

  Поэзия » Пейзажная
501 2 3

Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
 за композицията си избрала си звезда.

 

В душата ми вилнее люта Хала,
 живееща във нощната река...
Престорена във образ на жена
 и прелъстила моите другари!

 

Дали ще се завърна в светлина
родена от Луната - лампа стара?
И ще ми шепне ли всевечната река
съдбовни думи за Любов и Красота?

 

Изправен и самотен на брега
стоя зареян в звездното небе.
А погледът ми по реката тича...

 

Сребрее тихо моята коса!
Към среща със безкрайното море
усещам как живота ми изтича...

 

 

© Ангел Милев Все права защищены

Вдъхновено от фотографията на Даниел Чобанов: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1570835042952250&set=a.185685211467247.34457.100000773071326&type=3&theater

 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, чудесно е! Хубаво се е получило! Поздрави!
  • Освен всичко друго, много ми харесват детайлите и неочакваните препратки в стиховете ти. Находчиво и умело жонглиране с въображение и емоция, включвайки най-невероятни невъзможности. Браво!
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??