Вечерна Марица
Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала,
живееща във нощната река...
Престорена във образ на жена
и прелъстила моите другари!
Дали ще се завърна в светлина
родена от Луната - лампа стара?
И ще ми шепне ли всевечната река
съдбовни думи за Любов и Красота?
Изправен и самотен на брега
стоя зареян в звездното небе.
А погледът ми по реката тича...
Сребрее тихо моята коса!
Към среща със безкрайното море
усещам как живота ми изтича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
