ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва,
а аз под дрипавия дъжд на Седма пейка пускам котва,
това е прелестният миг, във който най-подир съм Никой,
мълча на Български език – и в мен мълчанията викат! –
ченге с пагони – три звезди, ще спре дежурната патрулка
и лампата ѝ ще мъжди! – замръзнала от студ светулка,
хем бирата ще ми горчи, хем изгревът е тъй далечен! –
но, вперил в мен добри очи, ще вярвам, че светът е вечен, ...