Вечерна поща от Дядо Валери
ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва,
а аз под дрипавия дъжд на Седма пейка пускам котва,
това е прелестният миг, във който най-подир съм Никой,
мълча на Български език – и в мен мълчанията викат! –
ченге с пагони – три звезди, ще спре дежурната патрулка
и лампата ѝ ще мъжди! – замръзнала от студ светулка,
хем бирата ще ми горчи, хем изгревът е тъй далечен! –
но, вперил в мен добри очи, ще вярвам, че светът е вечен,
и аз – пергиш и стар сархош, за краткост /речено във скоби/ –
съм жив! – във варненската нощ,
и си ви мисля с братска Обич.
9 май 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
