Денем всичко беше ясно -
танцът беше мимолетен, енергичен, лек.
Имаше достатъчно за мен и теб.
Не можеше да скрие поривите сутрешната мъгла.
Сутринта бе извор от мечти, тъй внимателно подготвени от твоите очи.
През деня, стъпките на танца бяха в съвестен синхрон,
а крадците на целувки търпеливо чакаха нощта.
Ала вечерта дойде ли
прокрадва се внезапно, но спокойно.
Без да вдига врява - моята вина,
отровата в кръвта
умората, безсилието, немощта, ...